Превенцията е дълголетие

Защо и колко често да правим профилактични прегледи и как да се подготвим преди среща с доктора?

Prophylactics_1600x900
Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin

Често под привидно здравия ни вид се крият промени, който са трудно доловими в ежедневието. За да открием тези болежки, може да се наложи да сме малко по-инициативни. Със здрав разум от наша страна и малка инвестиция на време е лесно да посетим доктор, за да си направим профилактични изследвания и да хвърлим светлина върху всичко което се крие зад нашия външен вид.

Профилактичният преглед при джипи, е начална точка да определим какви са нашите рискови фактори с оглед на възраст, пол, цялостно физическо състояние, хранене, вид стрес и наследственост. Макар годишният разговор с доктор да е абсолютно необходим, много от нас поради премествания, смяна на доктори, или чисто и просто защото са заети, пропускат да си направят профилактични изследвания, когато са здрави. Но това е доказан метод да се погрижим за нашето дълголетие.

Как се случва това в различните държави? В Англия и България, имаме право на безплатен преглед на всеки 5 години до 40-50 годишна възраст, докато в Германия и Америка са по-чести. Впечетление прави Япония, където работодателите държат на оценката от годишния преглед до такава степен, че мнозина пациенти намаляват алкохола и храната преди да посетят доктора с цел по-добри резултати. Единодушна практика не съществува, но е препоръчително поне веднъж в годината да се изследваме, ако имаме финансовата възможност и дисциплина.

Редовните прегледи помагат да се уловят чести заболявания като диабет и високо кръвно налягане и да се изградят собствени базови стойности на левкоцити, електролити, и други показатели.  Формирането на референти стойности е водеща тенденция, която е свързана с по-лесното улавяне на промени в нашия организъм. Алармирайки ни навреме, промяната на ключови индикатори ни помага с диагностицирането на ранен етап. Някои от профилактичните прегледи са по-детайлни и включват и електрокардиограма, и фиброгастроскопия (ендоскопско изследване на хранопровод и стомах) и фиброколоноскопия (ендоскопско изследване на червата) изследване при показания за това и фамилна обремененост.

Преди да отидете на доктор е добре да помислите над въпроси, които ви интересуват и да се подготвите с отговори.



Не забравяйте, че вземането на кръв е най-добре да е сутрин на гладно (без кафе и цигари), поне 8-10 часа след последното хранене.

За да могат да бъдат забелязани лесно отклонения в изследванията, трябва да се проследяват промени в профилактичните резултатите през годините. Затова е необходимо да ги правим редовно, когато сме здрави и да пазим старите резултати!

Смята се, че след около десетилетие всеки ще си направи изследване на ДНК-то с цел установяване на генетичната предразположеност към определени заболявания.

Любопитно: В  някой държави можеш да си направиш „изследвания в кутия“, където изпращаш проба по пощата и резултатите отиват директно при теб и при доктора. Това е тенденция в Щатите и в Англия, където това е естествено продължение на пазаруването по интернет.

Пояснителна бележка: За подготвянето на статиите са използвани различни източници и мнения. Публикациите не заместват необходимостта от консултация с лекар или специалист, не поставят диагноза и не предписват лечение.

Сподели

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin

Прочети още

  • admin@vitu.me
  • Общи условия
Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin

Прочети още